не ми се занимава с излишни емоции, не ми се занимава с неща, които пречат на изкуството и на това което искам да проведа за себе си на сцената.. ах, как не ми се занимава! и стига толкова по въпроса.
следващо стъпалце - следващо самоизпитание. С всяка секунда живот, театърът се превръща в още по-съдържателен, истински, настоятелен, магичен, най-силно жизненоважен..... Театър! Колкото повече го живея, толкова повече го желая... и не ми стига, и не искам да ми стига, никога; нека бъда ненаситна за него, завинаги и винаги. Ето едно хубаво честитоновогодишно самопожелание. Пък всичко останало... така или иначе е прах... Прах, и самозабрава.
0 comments:
Post a Comment