пълнолуние

Иззвънява нещо, неприятно познато, някъде над мен.

С протягането вече знам.

Дълъг ден стои пред мен.

Поглеждам лунния календар - не е пълнолуние. А защо ли се чувствам недоспала?

....

В 8 и 27 финално се сразявам с лабиринта Jussieu - след поредни загуби в ориентацията през предходни месеци.

В 9 и 40 бележа първата си победа по спортна фехтовка и съответните много горди четири точки за отбора "Вдясно". Още малко нека да погледам, и да, време е да тръгвам.

В 10 и 20 вече съм на Rue du Paradis с окейно закъснение. 

В 11 се катеря по стълба и сменям филтри на прожектор. 

Правим опити с различни цветове, преливаме ги в оттенъци, искри, прожектираме тъкани, материи и красоти, в настроения и светлини.

Друга група са се скрили в ъгъла на тази зала, изграждат разказ в сянка на трепереща вода и свещ, придават му сетивна форма и неусетно се усмихват на нечакан резултат.


...

По-късно през деня видях неочаквана сълза в неприсъща ситуация.

Разговарях си на италиански, който не владея.

Нюйоркчанки, влюбени в Париж - попитаха ме какво уча. 

Усмихвам им се. Широко.

Дочувам глас по телефона. Фантом ми се обажда.

Вечер е, и пиша. Взимам решения, на риск и на победа. 

Отпивам глътка уиски... време да излизам. 

Тази вечер.. пак ще я прозявам докато по обед се усмихвам на града. Нормално. 

Париж не спи?

Не му и трябва.

И така си е добре.

Даже си е екстра.