пустош. пустош на чужди езици, на неразбираеми такива, обяснения чрез кухи погледи, забити в изстинала чиния със вечеря. самота и олицетворение на съдба.
векуващ лик се спуска под хладно слънце и безоблачно небе. зимна илюзия, че всичко е наред и така е добре. а мълчание отново наоколо витае. витае, мае се, кани се, колебае се, поклаща се, плахо те докосва по ръката. искам те, а как да го изкажа?
в непринуда поглед да се насълзява.. забравя. паникьосва се, обърква и се спира.
на непознато място, с непозната миризма. това ли е да те мисля в чудеса? това ли е да те желая, облечена във черна рокля, с пистолет в ръка?
No comments:
Post a Comment