30 August 2010

- стръкчета трева -

Ти, който и да си, държащият ме за ръка,
без едното ще бъде всичко непотребно,
предупреждавам те,
преди да ме изпробваш по-нататък:
не съм това, което предполагаш,
а нещо много по-различно.

Кой може отсега да бъде мой последовател?
Кой се подписва като кандидат
за моята привързаност?

Съмнителен е пътят, резултатът е несигурен
и разрушителен,
ти трябва да се отречеш от всичко друго,
аз бих очаквал да съм твой единствен,
изключителен стандарт,
но и тогава твойто посвещение
ще бъде изнурително и дълго,
а теорията на живота ти от миналото,
твойто съобразяване
с живота покрай теб ще трябва сам да изоставиш,
затуй сега ме напусни,
да не се тревожиш по-нататък,
свали ръката си от мойто рамо
и върви по своя път.


Из "Стръкчета трева"
Уолт Уитман



26 August 2010

- your taste -

   -
Inside my pillow I see your face
A recent memory I can't erase
And I don't want to sound passe
But I need your taste
And now you're living inside my dreams
Your silhouette is enough for
So if you're feeling the same way
Just call me
You know my voice can sooth your pain
   - 


а красива вечер.
колкото и червен огромен слънчев кръг, пресичайки по залез Стамболийски, та да бъде вчера, погледни към дясно... я, кой и теб видя?
лято ли, което отминава или усмивката, която теб да озарява, завинаги ще си мечтая...? 

без дори да пожелая

5 August 2010

- sleepin' alone -




Дни, изсмукани от слънце, прочетени на книга, изписани с мастило, потопени в чаша бяло вино.

Пропуските не са това, което бяха. Явните промени - изискват време, за да бъдат оценени.

Мисля, че прехвърлих мъничък етап в дебютантската си писателска кариера. Което провокира мъничко приятно чувство: новото носи винаги усмивка. Сега с отворено възприятие за света, заминавам за мило Черноморие. Лятно време, в приятна компания и отвеяно безгрижие...

Тазгодишният бургаски дух на лятото изненада на първо време с не чак толкова феноменалния си подбор на изпълнители.
Е, сравнено с Шигет най-вече, разбира се.

Все пак си мисля, че нямам търпение да стъпя на този ми ти еуфоричен плаж. 
Който олицетворява точно това, за което си мечтая и нуждая: шум, и много шум, музика на живо и народ скупчен, се поклащащ в ритъм.

Още мъничко, броени дни......... и слънце, пясък, крясък, моливче, тефтер, лед, рокля с гол гръб, тук-таме и джапанка и бяло цвете, заклещено между страничка и две...

Съвсем като мирис на море.


... Въпреки, че нищо не може да замени липсата на Paris... jamais.