"frank"

Всичко това е без абсолютно никакво значение.

Стои срещу мен на дървен стол, гледа ме и ми говори, и това не значи нищо. Дърпа ме за ръката и ме целува, не го спирам и не се самозабравям, спра ли го ще си потвърдя излишна че съм в тази стая. Столът се чупи, той се смее, в смехът му има нещо предизвикателно мръснишко и същевременно шеговито.
Имам нужда да бъда притежавана. Единственият смисъл да остана в тази глупава и безмислена стая, и да изтърпя единственият срам - този от влизането и излизането от хотела.
Хваща ме отново за ръка, оставям се да бъда поласкана, ръцете му знаят че обичам да ме разтършуват а устните му да ме обожават.
Искам да ме има тук веднага, до недръпнатите винени завеси, до голямото празно легло встрани.
Искам да ме притежава, да ме обожава, да се самозабравя.

Щом в стаята има огледало винаги се чудя дали мъжете се гледат, докато съм с гръб.
Давам си сметка много късно за наличието му. Сега съм с главата наобратно, разпиляна по леглото и не желая повече да го докосна.

Аз съм тази, която решава безплатно да се продаде.
Навик.


"......Този фестивал и тези хора са просто толкова далеч от всяко изкуство...Само бизнес."

"frank"

Кафето сутрин, за което си мечтая, докато отпивам кафето сутрин, което сама съм си направила, ми е поднесено с усмивка, без въпрос.
Била съм току-що погалена по рамото, целуната по врата и съм най-влюбеното момиче на света.
Омотала съм се в чаршафи и завивки, сънена, искам да го погледам още малко, докато изпарвам езика си с горещо поднесеното без въпрос.
Той се лута, но знае какво прави, изглежда ми разсеян, но си представям, че е далеч по-наясно как светът се върти: около него. След малко ще излезе, и скоро няма да го видя.
През целият ден ще ми липсва усещането, че аз на него липсвам. Това ме натъжава още докато той ме целува, с отворени гледащи встрани очи.

Иска ми се да го завържа при себе си, да го стисна, още малко, да го забавя, да го накарам да бъде закъснял заради мен. Да му се наложи да обясни защо и да отговори Заради нея.

Животът му изглежда така добре и функционално подреден.

- Shanghai -

j'ai pas beaucoup du temps, je t'écris dans la lumière d'une bougie déjà éteinte

Шанхай.

Град, в който се преплитат светлини със тъмнини,
 град, в който прожектирам мисли.
 Чието времево настроение в минути се мени, 
чиито вести с тракване на разни пощенски кутии, 
оставям си надеждно за утрешния ден. 
Първи знак, за това, че  нещо там все още съществува, 
сънувам го като в мечта, 
изживявам го като в сега... 
Убедена съм в сигурността на дума, 
прелетяла цял свят за ден и половина 
и въпреки това 
не признавам друга за любима.

- горещо -

Горещо, горещо, та чак пари. Под стъпалата, по езикa, по сетивата.

Движи се ритмично, една ръка във въздуха отброява кимванията и премиганията на нощния вятър. През всяко стъкълце се взират вечните звезди. Всяка нота носи дъх, всяко мъничко движение е ах. 

Всяка дума, всеки поглед - е в целта.

Всяка драскотина - спомен. За тогава, за сега, за музика и нощи на звезди. За летеж и разговори в съдбовни ковчежета от тайни...

... и горещо, горещо. Та чак пари.

Само потръпване, само кимване - като ли намек, за сатен, за нещо нежно и за нещо все някак заслужено-загубено-омиротворено-поискано-отречено-и възприето-и напълно противоположно.

 Лято.