Au Rocher de Cancale

По случайност попадам на място, на което вече съм била.

Възобновявам навика си да излизам с компютър, тетрадка, книга, химикалка. Избирам посока и впускам по улица, пълна с кафета.

Вървя спокойно и уверено напред, знам че мястото, на което ще се спра, ще ме избере само.

Така и се случва, ето ме Au Rocher de Cancale - тук, където вече съм била.

Идвала съм веднъж преди години, три ли, повече ли.

Поканена на вечеря от приятен мъж, с когото навярно на времето съм си се представяла и в бъдеще време. Човек, който все още съществува в живота ми, а по коренно различен начин.

Не си спомням миналото ми.

Когато случаен епизод изплува в съзнанието ми, без усилие мога да се разпозная, и потърся ли детайли, те оживяват в цвят, понякога и в звук и мирис. Налага ми се обаче винаги да хвърля въдица, иначе никога не ще ми се появят просто ей-така, за да ми припомнят че са винаги там. Не са. 

Откраднала съм живота на хиляди момичета досега, за да мога да бъда всяка една и да разбера че никоя не ми отива, колкото тази която съм щом се съблека. Щом сваля всичко - преструвки, предразсъдъци, припряност, вродена горчивина и емоционална недостатъчност. Като човек с вродена лека инвалидност, понеже носещ прекалено дълбока душевност, та да може тя да бъде задоволена от студено поднесената храна на реалността на моето детство, юношество, младост. Заобиколеността от млади души, които не проникват отвъд за да създат друга вселена заедно с мен и по този начин затваряйки ме в плътно попиваща по кожата ми лепкава материя, нещо като разтопена клеткана чиито етикет едвам се различава надписа "Летенето забранено".

За човек, роден да бъде зрял като мен е обидно, когато получава трохички. Трохичките, познавам ги от векове, от десетилетия. Израстнала съм хиляди пъти с тях. 

Била съм хиляди момичета, и всичко ме води към мисълта че този или някой скорошно следващ живот е заветното ми приключение. Сякаш през всички досега съм се борила за да се прибилижа до това място, до този ден. Животът, в който мога да разцъфна, така като съм го проектирала от самото начало.

maya

пълнолуние

Иззвънява нещо, неприятно познато, някъде над мен.

С протягането вече знам.

Дълъг ден стои пред мен.

Поглеждам лунния календар - не е пълнолуние. А защо ли се чувствам недоспала?

....

В 8 и 27 финално се сразявам с лабиринта Jussieu - след поредни загуби в ориентацията през предходни месеци.

В 9 и 40 бележа първата си победа по спортна фехтовка и съответните много горди четири точки за отбора "Вдясно". Още малко нека да погледам, и да, време е да тръгвам.

В 10 и 20 вече съм на Rue du Paradis с окейно закъснение. 

В 11 се катеря по стълба и сменям филтри на прожектор. 

Правим опити с различни цветове, преливаме ги в оттенъци, искри, прожектираме тъкани, материи и красоти, в настроения и светлини.

Друга група са се скрили в ъгъла на тази зала, изграждат разказ в сянка на трепереща вода и свещ, придават му сетивна форма и неусетно се усмихват на нечакан резултат.


...

По-късно през деня видях неочаквана сълза в неприсъща ситуация.

Разговарях си на италиански, който не владея.

Нюйоркчанки, влюбени в Париж - попитаха ме какво уча. 

Усмихвам им се. Широко.

Дочувам глас по телефона. Фантом ми се обажда.

Вечер е, и пиша. Взимам решения, на риск и на победа. 

Отпивам глътка уиски... време да излизам. 

Тази вечер.. пак ще я прозявам докато по обед се усмихвам на града. Нормално. 

Париж не спи?

Не му и трябва.

И така си е добре.

Даже си е екстра.

flying kalinki

Харесвам те, 
защото се усмихваш;
правиш го често,
и то чаровно.
_______________

А тук има хора

които излизат на близката си площадка

 с изглед към Париж 

просто за да споделят как чувстват този ден

С нежност,
когато той докосва всяка струна,
зад гърба ми,
търси всеки звук в емоция.
Всяка отпивка от Париж
в съзвучието на февруарски-
пролетния първи ден.


В омаята на атмосфера, поръсена със слънчева усмивка.

... които излизат на улицата 

за да творят във споделение 

в понеделник ранния следобед.

 Далеч от нисък шум, тук. 

На хълма!

С изглед към най-прекрасния Париж.

В този град всеки миг
е

благотворение

чиста радост
вдъхновение.


Дъхът не се притаява, той отлита, размечтан, към небеса, покровители на тази красота.

На тази

Парижка

красота.

А в небето линии във кръст се прекосяват, сочи музиканта.


И докосва с лекота именно тази хубава мелодия.

rue norvins

du soleil et du vin chaud. je veux dire, du vin rouge, chaud, de la maison.

des marchés Noël et des foulards pour offrir. 

des gens qui ne parlent ni français ni anglais.

les peintres qui prétendent d'être russes. ils sont pas.

le chat qui dort incognito en bas.

la fatigue de l'après-midi.

l'attente du soirée... 

le café qui n'existe plus à Censier.

les analyses, les exposés, le partiel, la disser... 

le vin chaud, le vin chaud de la maison au marché du Noël. 

ah, quelle semaine.  

- t'es beau -

T’es beau,

T’es beau parce que t’es courageux,

De regarder dans le fond des yeux,

Celui qui te défie d’être heureux.

T’es beau,

T’es beau comme un cri silencieux,

Vaillant comme un métal précieux,

Qui se bat pour guérir de ses bleus.

C’est comme une rengaine,

Quelques notes en peine,

Qui forcent mon cœur,

Qui forcent ma joie,

Quand je pense a toi,

A présent.

J’ai beau,

J’ai beau me dire qu’au fond c’est mieux,

Même si c’est encore douloureux,

Je n’ai pas de recoin silencieux.

C’est beau,

C’est beau parce que c’est orageux,

Avec ce temps je connais peu,

Les mots qui traînent au coin de mes yeux.

C’est comme une rengaine,

Quelques notes en peine,

Qui forcent mon cœur,

Qui forcent ma joie

Quand je pense à toi,

Toi qui sors de scène,

Sans armes et sans haine,

J’ai peur d’oublier,

J’ai peur d’accepter,

J’ai peur des vivants,

A présent.

T’es beau…

- oms -

1/3 OMS in Paris

- sur le quai -

.. се случват чудеса.