neprinudenost

Комуникацията е нещо привидно не чак толкова трудно, а всъщност зависеща от мега тонове неща. От мисълта, която протича в съзнанието до устното и изговаряне, за мигове думите се замаскират, се задушават една-друга, си прилягат правилно или не съвсем, следват се логично, и може би искрено. Оплътняването на една идея в акт изисква сила на духа, мотивация, реален порив за сбъдване на мечта, некомерсиален стремеж или палеж. Вървежът напред е като бродерия, ситни бодчета се напасват според цвят и смисъл в голяма дивна картина. Която пазим дълго скрита, с други подобни; и когато я преоткрием си казваме отново Ах, да, какво великолепие и послушно и грижовно я прибираме обратно -

Ако нишките, съединени с толкова деликатност, търпеливо усилие, на лампа късно вечерта, не водят до финализирането на нещо започнато, е грехота. Тогава как и да дадат желание за създаването на друга нова красота -

Кондензирането на мисълта в продълговата линия е въпрос на концентрация, (правилнo) съсредоточена енергия и спрегнат улав на моменти. 

Като танц, чиито стъпки следваш, докато сам си ги измисляш. 

Като ритъм, който те кара към някого с усмивка да се приближиш. 

a sky between two roofs

деликатно гласът ми се изплъзва по слушалката
небето иска да ми се разкрие
музиката да ме впечатли
а аз копнея да летя
и да не кацам, освен за прегръдка или силно впечатление

без дим е условно лесно да си силен,
искам да завържа в стомаха си усещането от истински вдъхновено отнесение
и музиката, която ме разкрива, която пренася нещо 
нещичко отвъд
 - нека бъде вечно край тук
е това което ме интересува
и как ли се отива там,
с каква целба да протягам аз ръка ?


розовото ми вино се топи във лед...
истинските кадри живот ме карат да гледам всичко с копнеж и интерес... без търпение да знам, че време има

време нЯМА


и да си представям септемврийски плаж и любим ми смях

и когато усещанията се смесват с ухание.. с възглед и със споделеност, представям си едно лице,
и представям си всичките лица, всичките места, всяко изживяване... 

отдавна в Париж не съм виждала как светят звезди
а сега сякаш ги чувам нещо да си тананикат
звучи ми като джаз

какво ли ще се случи? 

кога ли ще се случи?

Nostalgie

Лято е. Юли е. И вали. 
Вали като из ведро, вали непрестанно, вали като през октомври. 
Вали, както е нормално. Париж.

Иска ми се да отида някъде.. времето да ме изпусне в някоя тайна неуловима ниша, където присъствието ми няма да е изискано от сряда до неделя на Монмартър, и където няма да полагам усилия да концентрирам мисълта си за да очертая всеки творчески план, засегнал вдъхновението ми. 

Осъзнавам, че не мога повече да говоря за вдъхновение без да си помисля за Борис. 

И че наистина не е очевидно да бъда характерна по българското своему във всеки един френски момент. Заради антуража, заради езика, нещо ме откъсва от момичето, което говори на родния си език. Най-вече от това, което изпитва, смее се, и споделя, на родното си място.
Корените са нещо неочаквано всемогъщо. Нещо, като пъпна връв, нещо като място за рекадриране, реетаблиране на за малко забравените причини за впускане в мечти. 
Нещо като непрестанно преоткриване. 
Особено поради възможността да огледаш себе си без търсиш илюзията, че провокираш насреща начинът, по който сам се чувстваш... Там някъде, по терасите на НДК, с гледка към мила Витоша, с фойерверки в небето, всичко това се случва без да се търси, без да е наложено от необходимост, поне не от формална или неискрена такава.

Когато се навлиза в отношение с човек след определена млада възраст, контактът и неговото по-конкретизиращо се с времето определение, се основава на грамаданска доза - често ненужна - предпазливост, и несподелени желания. Някак всичко се оказва по-комлексно за разшифроване, може би заради опитът, с който всеки се е затормозил да смята, че му е от полза и че, който ще го предпази от допускане на бъдещи грешки. 

Грешки.
Какви грешки??

Всяко взето решение с наясна мисъл води до собствено последствие, а всяка ситуация е толкова особена, лична и конкретна, та влагането на изтеглена -поука- в новозараждащ се житейски опит, често премахва възможността той да се получи по нов, обогатяващ, искрен и самоприказен начин. 
Ето защо предпочитам да реагирам преди да отсъдя в глупост и така да отрека някоя красиво зараждаща се мисъл..............

нирвана

пустош. пустош на чужди езици, на неразбираеми такива, обяснения чрез кухи погледи, забити в изстинала чиния със вечеря. самота и олицетворение на съдба.
векуващ лик се спуска под хладно слънце и безоблачно небе. зимна илюзия, че всичко е наред и така е добре. а мълчание отново наоколо витае. витае, мае се, кани се, колебае се, поклаща се, плахо те докосва по ръката. искам те, а как да го изкажа?
в непринуда поглед да се насълзява.. забравя. паникьосва се, обърква и се спира.
на непознато място, с непозната миризма. това ли е да те мисля в чудеса? това ли е да те желая, облечена във черна рокля, с пистолет в ръка?

red hot

stephane mir. les masques montrent ce que tu es, tout profondément.
michel vuillermoz - un virtuose.
roméo et juliette d'Oliver Py.
The Strokes ..
G. et Tanya et Juliette ..........................

облаците се прибират у дома си.

Октомврийско лято. мюсетови капризи, облаци, които се прибират у дома си. чай от шипка с щипка мед домашен. за какво служи костюмът и оо, Жерар Филип. Записки, тетрадки, химикалки, un peu partout. Даже и без къща някак си се получава - засега. 

Нали има облаци. И театър !

Да се разходя ли до Холивууд? Какво ли ще ми донесе последвала евентуално чаша вино.. ах.

Празна чаша чай. 

Момиче, което ще скочи от моста в Сена. Фуад, който не успява да я спре. 

Кое още си струва да бъде изказано? трябва ли изобщо евгаш да има подбор? 

Кога да се разходя до Испания? 

she wants

Il est là pour me séduire
Il est là pour me dire que je suis la rose de Paris
Il est là pour me mettre en épreuve

Je fume des cigarettes, j'en peux plus respirer.
Je bois de l'alcool, je m'endors jamais.
J'attend qu'il m'appelle, j'attends qu'il me réveille.
Qu'il me réveille dans son lit, qu'il me touche avec sa présence de passion.
Qu'il m'aime telle que je suis, telle qu'il m'a créée pour lui-même.
Telle qu'il me sépare de lui-même, tant que je l'aime jusqu'au bout de mon souffle.
Tant que j'en peux plus respirer sans ses habitudes.

J'attends qu'il me reverra telle que j'ai été à un moment longtemps déjà passé.
Quand est-ce que ça s'était passé?
Ne c'était pas dans une de mes réalités imaginaires?
Là ou je me retrouve ainsi faible que sans toi.

elless

elles me manquent elles me manquent elles me manquent......... fin d'aout est si près.



I call the shots


Till you wake up


Count every second on every clock .....





She sleeps so soft

So soft I tread

Arranging papers around the bed

And if she's dreaming deep tonight

I lie with her by reading light

A glass of water by her side

And gone are hopes of getting tired

JaMes

« sortir des sentiers battus »

l'éphémère

obscure chaque décision

me fait toucher les autres cieux

wolverine !

obscurité.

в тайнства

ми подсказваш

сутринта е наша

Голяма тъмна стая, и стена отсреща.

Танцувам за теб, наричаш ме любима

- your taste -

   -

Inside my pillow I see your face
A recent memory I can't erase
And I don't want to sound passe
But I need your taste
And now you're living inside my dreams
Your silhouette is enough for
So if you're feeling the same way
Just call me
You know my voice can sooth your pain

   - 

а красива вечер.

колкото и червен огромен слънчев кръг, пресичайки по залез Стамболийски, та да бъде вчера, погледни към дясно... я, кой и теб видя?

лято ли, което отминава или усмивката, която теб да озарява, завинаги ще си мечтая...? 

без дори да пожелая

- през оградката -

Хубаво е на морето.

Няма нищо като това да хвърлиш с поглед целия си париж в гледката на това безкрайно спокойствие.. и просто да се отдадеш на чувството, че каквото и да се случва, светът няма да спре да се търкаля, и това спокойствие няма да бъде нарушено, това равновесие няма да се заклати заради постъпките на мънички човечета.

Хубаво е на морето.

Чувството за лекота, с което те сдобива нежността на водата, милваща всяко едно камъче ти носи безгрижие.. но също и чисто, ведро вдъхновение, сякаш поемаш дълбоко дъх и издишвайки го, знаеш точно в каква посока да насочиш цялата си енергия и талант, виждаш през себе си далеч по-ясно пътищата, които се кръстосват, и под яркото слънце, не ти е трудно да прецениш на къде да тръгнеш... А и усещаш сетивно, не само че пътят ти не завършва в задънена уличка, а напротив, пред теб се открива целия хоризонт и целия свят е твой, в очакване да бъде покорен.

На морето е прекрасно.  
Прекрасно е; и на морето, и в Париж, но най-вече, когато си готов да направиш онази мъничка крачица, която те дели от Успехът - успех да се освободиш от всичко, което те спира, да се изплезиш на съдбата, да се затичаш през поляната с белите цветя и с лъвски скок да прескочиш малката невидима оградка, която все ти се е струвала съществуваща, та даже и полу-непобедима. И тогава показвайки усмихнат зъб на цялото небе и цялото море, си казваш: 

"Знаех си. Съдбата обича смелите."

- lady song -

Бях в такова очакване на едно определено писмо... и вече получих част от него, но ме направи много по-щастлива от колкото си мислех.. 

Както винаги, все по-затоплящото се време, носи все вдъхновение и.. както чуваме, според Насекомикс вятърът рони хормони и бонбони. Какво по-дескриптивно за ранна парижка пролет...?!

listening Lady song by Nasekomix