Nostalgie

Лято е. Юли е. И вали. 
Вали като из ведро, вали непрестанно, вали като през октомври. 
Вали, както е нормално. Париж.

Иска ми се да отида някъде.. времето да ме изпусне в някоя тайна неуловима ниша, където присъствието ми няма да е изискано от сряда до неделя на Монмартър, и където няма да полагам усилия да концентрирам мисълта си за да очертая всеки творчески план, засегнал вдъхновението ми. 

Осъзнавам, че не мога повече да говоря за вдъхновение без да си помисля за Борис. 

И че наистина не е очевидно да бъда характерна по българското своему във всеки един френски момент. Заради антуража, заради езика, нещо ме откъсва от момичето, което говори на родния си език. Най-вече от това, което изпитва, смее се, и споделя, на родното си място.
Корените са нещо неочаквано всемогъщо. Нещо, като пъпна връв, нещо като място за рекадриране, реетаблиране на за малко забравените причини за впускане в мечти. 
Нещо като непрестанно преоткриване. 
Особено поради възможността да огледаш себе си без търсиш илюзията, че провокираш насреща начинът, по който сам се чувстваш... Там някъде, по терасите на НДК, с гледка към мила Витоша, с фойерверки в небето, всичко това се случва без да се търси, без да е наложено от необходимост, поне не от формална или неискрена такава.

Когато се навлиза в отношение с човек след определена млада възраст, контактът и неговото по-конкретизиращо се с времето определение, се основава на грамаданска доза - често ненужна - предпазливост, и несподелени желания. Някак всичко се оказва по-комлексно за разшифроване, може би заради опитът, с който всеки се е затормозил да смята, че му е от полза и че, който ще го предпази от допускане на бъдещи грешки. 

Грешки.
Какви грешки??

Всяко взето решение с наясна мисъл води до собствено последствие, а всяка ситуация е толкова особена, лична и конкретна, та влагането на изтеглена -поука- в новозараждащ се житейски опит, често премахва възможността той да се получи по нов, обогатяващ, искрен и самоприказен начин. 
Ето защо предпочитам да реагирам преди да отсъдя в глупост и така да отрека някоя красиво зараждаща се мисъл..............