1 July 2012

need to express.

да можеш да се изразиш, както се нуждаеш, колко е добре.
има хора, които по негативни тяхни причини те принуждават да бъдеш по-лекомислен от колкото си, или по-малко взискателен, от колкото винаги си се стремил да си. успяват да повлияят, с чувството на тежест, което си придават, опитват се да скрият нещо тяхно, тайно, и надлежно на сигурно прибрано. 
какво ме интересува, че някой, който не ми е приятел, и който не ми е роднина, има проблем, срещу който не смее да се изправи? та в крайна сметка всеки има път да извървява, свой собствен, а не огледален. 
защо има хора, който се страхуват да видят себе си под ярка светлина, с вдигната глава, с открито лице, с искрена усмивка, с безкористно желание, с истинско безстрашие? от какво би могъл да се страхува човек? от социалният си статус? от нормативното поведение на татковото или маминото поколение? 
какво общо има то с мен? с теб? с този лекомислен човек, който без от това да се вълнува успява негативно да ми повлияе? 
има общо, че всяко поколение търси свой собстен път, пък хората винаги са били хора, нищо човешко не ми е чуждо, няма емоция или чувство, които тепърва сега да се измислят. по какъв начин обаче преди някой ги е интерпретирал, и по какъв начин сега го правя аз, или който и да е днес - разлика голяма. 
фалшът е заел грамаданското място в класация по критерии. клишето е ежедневие.
Живеем в толкова сложен свят на показност и на прикритост. Това, което е от същинско значение, най-ценностно и важно, всячески се спотаява; за сметка на това - голота, харч, омраза - без проблем, навсякъде във всеки миг. 
дразни ме такъв този свят. 
разбирам, че винаги всякога е имало безразборици, но дали е имало толкова глупост, насъбрана на купчинки и купища, тонове простотия, нелепост, безхаберие, беззначение, липса на оригиналност, на инициатива, .. ? не и на такъв жалък фон, какъвто е днешния ден. 
светът е просто прекалено сложен, за да го изживееш както ти се иска. 
освен ако, освен да мечтаеш много и непрекъснато, не си готов и на раздяли с големите неща в живота си. е, да, искат се жертви... жертви!? По-скоро проява на характер и избор.
защо да чакам някой път да ме избере? мога да избера всяка дреха, която нося, всяка песен, която ми се слуша, всяка дума, която ме изразява. защо да не избера своя живот? той не зависи от никого освен от мен... И не е тази капчицата самоувереност, която ни превръща в мечтатели. Нещо по-друго е. Някаква по-голяма липса е, някакво по-значимо търсене. 
Животът е вълшебство, защо да го притъпявам в ежедневие? Съществува целият свят, съществуват всички хора на земята, колкото са и те, толкова и различни погледи към живота някъде там гледат звездите, опазват горите, смеят се и смеят да се изразят простичко, в свои собствени идеи. умеят да споделят в тишина вечност, да полеят една забрава, да оправдаят стрела, неуцелила веднага във целта.
защо не се учим от всички грешки, допуснати в този толкова стар свят? защо не се интересуваме от по-възвишени неща? защо забравяме важните имена? 
защо все не успяваме на надживеем глупостта....
когато най-просто бихме могли да заявим на всяка една открехната душа, своята мисъл и причина, да споделим своя зов и суматоха, в каквато и капризна дума да се изразим.
Израз! Светът има нужда от хора, които се изразяват! 
Промените са дело на характерът, с който правиш избор. 
Защо тогава още не се поддаваш на своите цветни желания? Точно те ще те отведат, там където ти се струва невъзможно красиво да се впишеш. В центъра на кадъра си ти. Останалото е евтина илюзия, която не ме интересува.



No comments:

Post a comment