деликатно гласът ми се изплъзва по слушалката
небето иска да ми се разкрие
музиката да ме впечатли
а аз копнея да летя
и да не кацам, освен за прегръдка или силно впечатление
без дим е условно лесно да си силен,
искам да завържа в стомаха си усещането от истински вдъхновено отнесение
и музиката, която ме разкрива, която пренася нещо
нещичко отвъд
- нека бъде вечно край тук
е това което ме интересува
и как ли се отива там,
с каква целба да протягам аз ръка ?
розовото ми вино се топи във лед...
истинските кадри живот ме карат да гледам всичко с копнеж и интерес... без търпение да знам, че време има
време нЯМА
и да си представям септемврийски плаж и любим ми смях
и когато усещанията се смесват с ухание.. с възглед и със споделеност, представям си едно лице,
и представям си всичките лица, всичките места, всяко изживяване...
отдавна в Париж не съм виждала как светят звезди
а сега сякаш ги чувам нещо да си тананикат
звучи ми като джаз
какво ли ще се случи?
кога ли ще се случи?
No comments:
Post a Comment