Комуникацията е нещо привидно не чак
толкова трудно, а всъщност зависеща от мега тонове неща. От мисълта, която протича
в съзнанието до устното и изговаряне, за мигове думите се замаскират, се
задушават една-друга, си прилягат правилно или не съвсем, следват се логично, и
може би искрено. Оплътняването на една идея в акт изисква сила на духа,
мотивация, реален порив за сбъдване на мечта, некомерсиален стремеж или палеж.
Вървежът напред е като бродерия, ситни бодчета се напасват според цвят и смисъл
в голяма дивна картина. Която пазим дълго скрита, с други подобни; и когато я
преоткрием си казваме отново Ах, да, какво великолепие и послушно и грижовно я
прибираме обратно -
Ако нишките, съединени с толкова
деликатност, търпеливо усилие, на лампа късно вечерта, не водят до
финализирането на нещо започнато, е грехота. Тогава как и да дадат желание за създаването
на друга нова красота -
Кондензирането на мисълта в
продълговата линия е въпрос на концентрация, (правилнo) съсредоточена енергия и спрегнат улав
на моменти.
Като танц, чиито стъпки следваш, докато сам си ги измисляш.
Като ритъм, който те кара към някого с усмивка да се приближиш.
No comments:
Post a Comment