13 April 2010

- през оградката -

Хубаво е на морето.

Няма нищо като това да хвърлиш с поглед целия си париж в гледката на това безкрайно спокойствие..
и просто да се отдадеш на чувството, че каквото и да се случва, светът няма да спре да се търкаля, и това спокойствие няма да бъде нарушено, това равновесие няма да се заклати заради постъпките на мънички човечета.

Хубаво е на морето.

Чувството за лекота, с което те сдобива нежността на водата, милваща всяко едно камъче ти носи безгрижие.. но също и чисто, ведро вдъхновение, сякаш поемаш дълбоко дъх и издишвайки го, знаеш точно в каква посока да насочиш цялата си енергия и талант, виждаш през себе си далеч по-ясно пътищата, които се кръстосват, и под яркото слънце, не ти е трудно да прецениш на къде да тръгнеш... А и усещаш сетивно, не само че пътят ти не завършва в задънена уличка, а напротив, пред теб се открива целия хоризонт и целия свят е твой, в очакване да бъде покорен.

На морето е прекрасно.  
Прекрасно е; и на морето, и в Париж, но най-вече, когато си готов да направиш онази мъничка крачица, която те дели от Успехът - успех да се освободиш от всичко, което те спира, да се изплезиш на съдбата, да се затичаш през поляната с белите цветя и с лъвски скок да прескочиш малката невидима оградка, която все ти се е струвала съществуваща, та даже и полу-непобедима. И тогава показвайки усмихнат зъб на цялото небе и цялото море, си казваш: 
"Знаех си. Съдбата обича смелите."

No comments:

Post a comment