Горещо, горещо, та чак пари. Под стъпалата, по езикa, по сетивата.
Движи се ритмично, една ръка във въздуха отброява кимванията и премиганията на нощния вятър. През всяко стъкълце се взират вечните звезди. Всяка нота носи дъх, всяко мъничко движение е ах.
Всяка дума, всеки поглед - е в целта.
Всяка драскотина - спомен. За тогава, за сега, за музика и нощи на звезди. За летеж и разговори в съдбовни ковчежета от тайни...
... и горещо, горещо. Та чак пари.
Само потръпване, само кимване - като ли намек, за сатен, за нещо нежно и за нещо все някак заслужено-загубено-омиротворено-поискано-отречено-и възприето-и напълно противоположно.
Лято.
No comments:
Post a Comment