Пия кафе, навън е студено. Навън вече е септември.
Все още чувам гласове - от време на време. Но по-скоро им се радвам. Очаквам да ги слушам цял ден, и цели още вечни дни. Поне докато..
Времето, ако някога си е играело с мен; то сега просто ме подхвърля в шепата си и си мисля, че му доставя удоволствие. Но и на мен ми е интересно, нека видим - какво ли още ще се случи?
Сънувах сладост от разбуждане. Тази ранна утрин беше от онези, в които първо се усмихваш, а после отваряш очи.
Сънувах Париж...
Ако обичам лятото и слънцето, не по-малко ме развълнувва и ранната есен.
Септември.
Септември е месецът на новото начало, с онзи най-най-свеж дъх на.. свежест и ново начало. Хлад, ентусиазъм, сили, готовност, цяла същност, заредена от последните горещи седмици, месеци: енергия, готова да се изсипе в най-заслужилото начинание.
Толкова е хубаво, че захладня.. сега вече мога да усетя истината за тези дни. Истината е, ..че трябваше по-рано да захладнее.
... Обичам да рискувам. А всеки поет риск дава толкова, колкото и отнема. Обичам и разделите - защото колкото отнемат, толкова и дават. Дават свободата и предизвикателството да започнеш от някакво друго начало.
А новият път е моя синоним за ново предизвикателство. Значи няма какво да ме тревожи, нали?
Та най-хубавото пак отново тепърва предстои.
