theatre

Театърът е на живот и смърт и не е толкова сложно за да го разбереш. Театър или няма друг живот. 

"frank"

Всичко това е без абсолютно никакво значение.

Стои срещу мен на дървен стол, гледа ме и ми говори, и това не значи нищо. Дърпа ме за ръката и ме целува, не го спирам и не се самозабравям, спра ли го ще си потвърдя излишна че съм в тази стая. Столът се чупи, той се смее, в смехът му има нещо предизвикателно мръснишко и същевременно шеговито.
Имам нужда да бъда притежавана. Единственият смисъл да остана в тази глупава и безмислена стая, и да изтърпя единственият срам - този от влизането и излизането от хотела.
Хваща ме отново за ръка, оставям се да бъда поласкана, ръцете му знаят че обичам да ме разтършуват а устните му да ме обожават.
Искам да ме има тук веднага, до недръпнатите винени завеси, до голямото празно легло встрани.
Искам да ме притежава, да ме обожава, да се самозабравя.

Щом в стаята има огледало винаги се чудя дали мъжете се гледат, докато съм с гръб.
Давам си сметка много късно за наличието му. Сега съм с главата наобратно, разпиляна по леглото и не желая повече да го докосна.

Аз съм тази, която решава безплатно да се продаде.
Навик.


"......Този фестивал и тези хора са просто толкова далеч от всяко изкуство...Само бизнес."

"frank"

Кафето сутрин, за което си мечтая, докато отпивам кафето сутрин, което сама съм си направила, ми е поднесено с усмивка, без въпрос.
Била съм току-що погалена по рамото, целуната по врата и съм най-влюбеното момиче на света.
Омотала съм се в чаршафи и завивки, сънена, искам да го погледам още малко, докато изпарвам езика си с горещо поднесеното без въпрос.
Той се лута, но знае какво прави, изглежда ми разсеян, но си представям, че е далеч по-наясно как светът се върти: около него. След малко ще излезе, и скоро няма да го видя.
През целият ден ще ми липсва усещането, че аз на него липсвам. Това ме натъжава още докато той ме целува, с отворени гледащи встрани очи.

Иска ми се да го завържа при себе си, да го стисна, още малко, да го забавя, да го накарам да бъде закъснял заради мен. Да му се наложи да обясни защо и да отговори Заради нея.

Животът му изглежда така добре и функционално подреден.