"frank"

Кафето сутрин, за което си мечтая, докато отпивам кафето сутрин, което сама съм си направила, ми е поднесено с усмивка, без въпрос.
Била съм току-що погалена по рамото, целуната по врата и съм най-влюбеното момиче на света.
Омотала съм се в чаршафи и завивки, сънена, искам да го погледам още малко, докато изпарвам езика си с горещо поднесеното без въпрос.
Той се лута, но знае какво прави, изглежда ми разсеян, но си представям, че е далеч по-наясно как светът се върти: около него. След малко ще излезе, и скоро няма да го видя.
През целият ден ще ми липсва усещането, че аз на него липсвам. Това ме натъжава още докато той ме целува, с отворени гледащи встрани очи.

Иска ми се да го завържа при себе си, да го стисна, още малко, да го забавя, да го накарам да бъде закъснял заради мен. Да му се наложи да обясни защо и да отговори Заради нея.

Животът му изглежда така добре и функционално подреден.