"frank"

Всичко това е без абсолютно никакво значение.

Стои срещу мен на дървен стол, гледа ме и ми говори, и това не значи нищо. Дърпа ме за ръката и ме целува, не го спирам и не се самозабравям, спра ли го ще си потвърдя излишна че съм в тази стая. Столът се чупи, той се смее, в смехът му има нещо предизвикателно мръснишко и същевременно шеговито.
Имам нужда да бъда притежавана. Единственият смисъл да остана в тази глупава и безмислена стая, и да изтърпя единственият срам - този от влизането и излизането от хотела.
Хваща ме отново за ръка, оставям се да бъда поласкана, ръцете му знаят че обичам да ме разтършуват а устните му да ме обожават.
Искам да ме има тук веднага, до недръпнатите винени завеси, до голямото празно легло встрани.
Искам да ме притежава, да ме обожава, да се самозабравя.

Щом в стаята има огледало винаги се чудя дали мъжете се гледат, докато съм с гръб.
Давам си сметка много късно за наличието му. Сега съм с главата наобратно, разпиляна по леглото и не желая повече да го докосна.

Аз съм тази, която решава безплатно да се продаде.
Навик.


"......Този фестивал и тези хора са просто толкова далеч от всяко изкуство...Само бизнес."