7 August 2012

neprinudenost





Комуникацията е нещо привидно не чак толкова трудно, а всъщност зависеща от мега тонове неща. От мисълта, която протича в съзнанието до устното и изговаряне, за мигове думите се замаскират, се задушават една-друга, си прилягат правилно или не съвсем, следват се логично, и може би искрено. Оплътняването на една идея в акт изисква сила на духа, мотивация, реален порив за сбъдване на мечта, некомерсиален стремеж или палеж. Вървежът напред е като бродерия, ситни бодчета се напасват според цвят и смисъл в голяма дивна картина. Която пазим дълго скрита, с други подобни; и когато я преоткрием си казваме отново Ах, да, какво великолепие и послушно и грижовно я прибираме обратно -

Ако нишките, съединени с толкова деликатност, търпеливо усилие, на лампа късно вечерта, не водят до финализирането на нещо започнато, е грехота. Тогава как и да дадат желание за създаването на друга нова красота -

Кондензирането на мисълта в продълговата линия е въпрос на концентрация, (правилнo) съсредоточена енергия и спрегнат улав на моменти. 

Като танц, чиито стъпки следваш, докато сам си ги измисляш. 

Като ритъм, който те кара към някого с усмивка да се приближиш.